Nov 11, 2024, 12:59 AM

Смирение

402 0 0

Под покрива на моята душа

се приюти като ранена птица.

В сърцето огнище си направи,

разпали го със плаха искрица.

 

Градини в мен пося прекрасни

с най-хубавите пролетни цветя.

Небе сияйно за очите ми дари,

да виждам в него своята звезда.

 

В океански дълбини ме потопи,

да не забравям за дъното накрая.

Кристално ясно се огледах там,

потърсих себе си да се позная.

 

Без теб светът е глупав и суров,

а хората сме дребничко творение.

Дано намираш често дом във нас,

тъй нужно на всички ни смирение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...