29 jun 2012, 23:22

Смирение

1.4K 0 25

                                                                                            "Каква жена, каква камбанария,
                                                                                              застанала пред моя млад олтар,
                                                                                              защо ли да се правя на светия
                                                                                              като аз съм раждан за звънар?"

                                                                                                                                  Евтим Евтимов

 

 

 

Каква жена, на любовта Месия,

докоснала със устните си Бог,

разпятие за мъжка орисия,

на шията на дявол виторог...

 

Каква жена, от грях строена църква,

със най-красивия иконостас

и мистика, която ме побърква,

молитва щом отправя в нея аз...

 

Каква жена, със дъх-изповедалня -

признавам, че те искам, и прости,

че вярата ми е безумно жадна

на  кръст за двама да се причести...

 

Каква жена, каква камбанария -

звънар вземи ме в твоите  мечти,

камбаните на времето да бия,

та мъжкото у мен да се  смири...

 

 

 

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, хубав, емоционален стих!
  • Благодаря Ви, Мария,Зап, Роси, Радка, Елица, Даниела, Райна, Галя, Силвия, Веси, Жани, Ачо!
    Много се радвам, че споделихте стиха ми!
    Нека Бог е с Вас!
  • Разбиващ стих, Поете!
    Отнася те!
    Браво и от мен!
  • С ръка на сърцето казвам и аз браво на този стих!
    А където трябва съм се разписала, макар и само с оценка ще се сетиш защо
    Поздрави!
  • Страхотен стих! Гориш, ОгнЕн! Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...