29 jun 2012, 23:22

Смирение

1.4K 0 25

                                                                                            "Каква жена, каква камбанария,
                                                                                              застанала пред моя млад олтар,
                                                                                              защо ли да се правя на светия
                                                                                              като аз съм раждан за звънар?"

                                                                                                                                  Евтим Евтимов

 

 

 

Каква жена, на любовта Месия,

докоснала със устните си Бог,

разпятие за мъжка орисия,

на шията на дявол виторог...

 

Каква жена, от грях строена църква,

със най-красивия иконостас

и мистика, която ме побърква,

молитва щом отправя в нея аз...

 

Каква жена, със дъх-изповедалня -

признавам, че те искам, и прости,

че вярата ми е безумно жадна

на  кръст за двама да се причести...

 

Каква жена, каква камбанария -

звънар вземи ме в твоите  мечти,

камбаните на времето да бия,

та мъжкото у мен да се  смири...

 

 

 

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, хубав, емоционален стих!
  • Благодаря Ви, Мария,Зап, Роси, Радка, Елица, Даниела, Райна, Галя, Силвия, Веси, Жани, Ачо!
    Много се радвам, че споделихте стиха ми!
    Нека Бог е с Вас!
  • Разбиващ стих, Поете!
    Отнася те!
    Браво и от мен!
  • С ръка на сърцето казвам и аз браво на този стих!
    А където трябва съм се разписала, макар и само с оценка ще се сетиш защо
    Поздрави!
  • Страхотен стих! Гориш, ОгнЕн! Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...