Смирение
"Каква жена, каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар,
защо ли да се правя на светия
като аз съм раждан за звънар?"
Евтим Евтимов
Каква жена, на любовта Месия,
докоснала със устните си Бог,
разпятие за мъжка орисия,
на шията на дявол виторог...
Каква жена, от грях строена църква,
със най-красивия иконостас
и мистика, която ме побърква,
молитва щом отправя в нея аз...
Каква жена, със дъх-изповедалня -
признавам, че те искам, и прости,
че вярата ми е безумно жадна
на кръст за двама да се причести...
Каква жена, каква камбанария -
звънар вземи ме в твоите мечти,
камбаните на времето да бия,
та мъжкото у мен да се смири...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
ще се сетиш защо 
