Jun 29, 2012, 11:22 PM

Смирение

  Poetry » Love
1.4K 0 25

                                                                                            "Каква жена, каква камбанария,
                                                                                              застанала пред моя млад олтар,
                                                                                              защо ли да се правя на светия
                                                                                              като аз съм раждан за звънар?"

                                                                                                                                  Евтим Евтимов

 

 

 

Каква жена, на любовта Месия,

докоснала със устните си Бог,

разпятие за мъжка орисия,

на шията на дявол виторог...

 

Каква жена, от грях строена църква,

със най-красивия иконостас

и мистика, която ме побърква,

молитва щом отправя в нея аз...

 

Каква жена, със дъх-изповедалня -

признавам, че те искам, и прости,

че вярата ми е безумно жадна

на  кръст за двама да се причести...

 

Каква жена, каква камбанария -

звънар вземи ме в твоите  мечти,

камбаните на времето да бия,

та мъжкото у мен да се  смири...

 

 

 

 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, хубав, емоционален стих!
  • Благодаря Ви, Мария,Зап, Роси, Радка, Елица, Даниела, Райна, Галя, Силвия, Веси, Жани, Ачо!
    Много се радвам, че споделихте стиха ми!
    Нека Бог е с Вас!
  • Разбиващ стих, Поете!
    Отнася те!
    Браво и от мен!
  • С ръка на сърцето казвам и аз браво на този стих!
    А където трябва съм се разписала, макар и само с оценка ще се сетиш защо
    Поздрави!
  • Страхотен стих! Гориш, ОгнЕн! Поздрав!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...