31 may 2008, 22:25

смирено 

  Poesía » Filosófica
930 0 12
от сенките
на спомени бездомни
изгрява мракът пуст
на огорчението
в погубени квадранти
самота
и свитъци
с желания
прокудени
остатъчно стопяват кротостта
на всеки
органично страстен миг ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??