31 may 2008, 22:25

смирено 

  Poesía » Filosófica
858 0 12

 

 

от сенките

на спомени бездомни

изгрява мракът пуст

на огорчението

в погубени квадранти

самота

и свитъци

с желания

прокудени

остатъчно стопяват кротостта

на всеки

органично страстен миг

изгонил предпоставките за зима

резлив е вятърът

сломено

докрай изгребва в мен

сърдечните аборти

на мечтите ми

и нямам

много

аз съм просто жива

а времето наистина мълчи

и чак не вярвам

че възможно е

във ледени висулки

да ме има

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ами... благодаря ви, дарлинзи
  • Дааам!!!
  • Докато четях стиха ти..................

    !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Ледените висулки ми са слабост!
    Смирено!
  • Да, бе, смирено... тебе не във висулки, в течен азот да те турнат, пак ще си ти, и за лава важи!

    Ми друго, друго, знаеш, при мен това казва почти всичко:

    AVE!

  • Поздравления, Герда!
    Хареса ми стиха ти, силен е и оригинален.
    Няма да използвам тривиалните суперлативи, които се пишат под пъд и над път от клакьорите, дори без да слизат от коня, но ще ти кажа моето мнение и то след като наистина прочетох стиха ти.
    Много ми хареса, изказала си го на един дъх, личи си , че е от душа и сърце. Много ме впечатли финалът - много силно ми въздейства.
    Прегръдки!!!
    Благодаря ти!
  • органично страстен миг
    изгонил предпоставките за зима
    резлив е вятърът

    Разбиваща си!

  • ..... няма думи достойно да застанат тук !!!!!
  • ами...
  • напомня ми...
  • Уау! Толкова ми остана от речевия запас!

    Много!
  • ...и аз се смирих...
    сетивно...изящно тихо прошумяваш...
    с обич, Герда.
Propuestas
: ??:??