смирено
от сенките
на спомени бездомни
изгрява мракът пуст
на огорчението
в погубени квадранти
самота
и свитъци
с желания
прокудени
остатъчно стопяват кротостта
на всеки
органично страстен миг
изгонил предпоставките за зима
резлив е вятърът
сломено
докрай изгребва в мен
сърдечните аборти
на мечтите ми
и нямам
много
аз съм просто жива
а времето наистина мълчи
и чак не вярвам
че възможно е
във ледени висулки
да ме има
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
