perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
15 ene 2021, 14:56  

Смисъл и безсмислие 

  Poesía » Otra
762 2 3

  

 

Приех небрежно голотата

на моите неистови копнежи,

високото поисках от скалата

и дългото от бряг безбрежен

за мене бе добра сполука

стихийното да нося с изненада,

в живота ми сега и тука

за мене болката е радост

и често обвиняват ме в безумие,

и даже в страст, високомерие,

а всъщност, онемял, без думи

отмервам тактове премерено.

В безсмислието търся смисъла,

но той изглеждаше влудяващо

вкусът на болката е кисел

и сладост не присъства подобаващо.

Стихийното е част от не една емоция,

богатството тежеше от ефирност,

не можех да разчитам на отскоци

в позицията прав и мирно.

Когато не отмервам тактове,

напредвам някъде из пустотата

и празното у мен е чакане

на прага пред, затворена, вратата.

Какво като  изгубвам смисъла,

преливане от пусто в празно,

какво като поемам рискове

на хора с идеали разни? …

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • “В безсмислието търся смисъла” - това го могат само мъдреците ! Философията на живота е да намерим това, което е между антонимите “смисъл и безсмислие”, а мъдростта - в жонглирането между тях. Много силен стих, Димитре! Поздравления. Слагам в любими.
  • Това "че" си е грешка отвсякъде, защото не съм забелязал. Махнах го.
  • на прага пред, затвора на вратата И без "че"
    Дълбочина е!
Propuestas
: ??:??