Смисъл и безсмислие
Приех небрежно голотата
на моите неистови копнежи,
високото поисках от скалата
и дългото от бряг безбрежен
за мене бе добра сполука
стихийното да нося с изненада,
в живота ми сега и тука
за мене болката е радост
и често обвиняват ме в безумие,
и даже в страст, високомерие,
а всъщност, онемял, без думи
отмервам тактове премерено.
В безсмислието търся смисъла,
но той изглеждаше влудяващо
вкусът на болката е кисел
и сладост не присъства подобаващо.
Стихийното е част от не една емоция,
богатството тежеше от ефирност,
не можех да разчитам на отскоци
в позицията прав и мирно.
Когато не отмервам тактове,
напредвам някъде из пустотата
и празното у мен е чакане
на прага пред, затворена, вратата.
Какво като изгубвам смисъла,
преливане от пусто в празно,
какво като поемам рискове
на хора с идеали разни? …
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
И без "че"
