Смисъл, който не чезне
Не си хаби длетото за Бога.
Ъглите ми не е заоблил никой.
И една Луна на оградата ти е много.
Безцветни, но кълбета. Като пики.
Да обърнем смисъла наопаки. И пак.
До изворчето пътят лъкатуши.
Най-чисто е сърцето в пълен мрак.
Светулките на светлото се гушат.
И магмен взрив по дъното опалва.
Останките от пировете чезнат.
Излизам чиста. Мокра. Кална. ...