Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12269
Apr 18, 2013, 11:50 AM

Смисъл, който не чезне 

  Poetry » Love
902 1 11


     Смисъл, който не чезне


Не си хаби длетото за Бога.
Ъглите ми не е заоблил никой.
И една Луна на оградата ти е много.
Безцветни, но кълбета. Като пики.

Да обърнем смисъла наопаки. И пак.
До изворчето пътят лъкатуши.
Най-чисто е сърцето в пълен мрак.
Светулките на светлото се гушат.

И магмен взрив по дъното опалва.
Останките от пировете чезнат.
Излизам чиста. Мокра. Кална.
Създадена за теб. От теб. Аз – бездната…

… в която ще се давиш и пресъхваш.
Но трескаво ще търсиш и в Отвъда.
Последното наричане на влъхвите.
Ни клада го гори, ни съд го съди.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??