Смисъл, който не чезне
Смисъл, който не чезне
Не си хаби длетото за Бога.
Ъглите ми не е заоблил никой.
И една Луна на оградата ти е много.
Безцветни, но кълбета. Като пики.
Да обърнем смисъла наопаки. И пак.
До изворчето пътят лъкатуши.
Най-чисто е сърцето в пълен мрак.
Светулките на светлото се гушат.
И магмен взрив по дъното опалва.
Останките от пировете чезнат.
Излизам чиста. Мокра. Кална.
Създадена за теб. От теб. Аз – бездната…
… в която ще се давиш и пресъхваш.
Но трескаво ще търсиш и в Отвъда.
Последното наричане на влъхвите.
Ни клада го гори, ни съд го съди.
© Таня Георгиева All rights reserved.
Супер!!!