Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12269
18.04.2013 г., 11:50 ч.

Смисъл, който не чезне 

  Поезия » Любовна
899 1 11


     Смисъл, който не чезне


Не си хаби длетото за Бога.
Ъглите ми не е заоблил никой.
И една Луна на оградата ти е много.
Безцветни, но кълбета. Като пики.

Да обърнем смисъла наопаки. И пак.
До изворчето пътят лъкатуши.
Най-чисто е сърцето в пълен мрак.
Светулките на светлото се гушат.

И магмен взрив по дъното опалва.
Останките от пировете чезнат.
Излизам чиста. Мокра. Кална.
Създадена за теб. От теб. Аз – бездната…

… в която ще се давиш и пресъхваш.
Но трескаво ще търсиш и в Отвъда.
Последното наричане на влъхвите.
Ни клада го гори, ни съд го съди.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??