Смокини
Раздра се небето,
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето...
Потръпнах.
Дежа ву-то поредно...
подготвена бях, изпреварих,
ослепях преди да прогледна,
дали исках да видя?
Едва ли... едва ли!
Боговете пируват
в кортеж със богините,
нищо ново под старото слънце,
кратък стон от раздяла с оазиса
и ветровете ме носят отново -
този път над пустинята.
Събудих се.
Бях в „Плаза”,
леглото огромно ме стискаше,
сякаш отесняло, вехто елече,
на малката маса само смокините
напомняха предната вечер...
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето...
Потръпнах.
Дежа ву-то поредно...
подготвена бях, изпреварих,
ослепях преди да прогледна,
дали исках да видя?
Едва ли... едва ли!
Боговете пируват
в кортеж със богините,
нищо ново под старото слънце,
кратък стон от раздяла с оазиса
и ветровете ме носят отново -
този път над пустинята.
Събудих се.
Бях в „Плаза”,
леглото огромно ме стискаше,
сякаш отесняло, вехто елече,
на малката маса само смокините
напомняха предната вечер...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наталия Иванова Todos los derechos reservados
