Смокини
Раздра се небето,
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето...
Потръпнах.
Дежа ву-то поредно...
подготвена бях, изпреварих,
ослепях преди да прогледна,
дали исках да видя?
Едва ли... едва ли!
Боговете пируват
в кортеж със богините,
нищо ново под старото слънце,
кратък стон от раздяла с оазиса
и ветровете ме носят отново -
този път над пустинята.
Събудих се.
Бях в „Плаза”,
леглото огромно ме стискаше,
сякаш отесняло, вехто елече,
на малката маса само смокините
напомняха предната вечер...
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето...
Потръпнах.
Дежа ву-то поредно...
подготвена бях, изпреварих,
ослепях преди да прогледна,
дали исках да видя?
Едва ли... едва ли!
Боговете пируват
в кортеж със богините,
нищо ново под старото слънце,
кратък стон от раздяла с оазиса
и ветровете ме носят отново -
този път над пустинята.
Събудих се.
Бях в „Плаза”,
леглото огромно ме стискаше,
сякаш отесняло, вехто елече,
на малката маса само смокините
напомняха предната вечер...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
