Нел (Наталия Иванова)
95 135
26.08.2009 г., 23:55 ч.

Смокини 

  Поезия
1207 0 9
Раздра се небето,
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето...
Потръпнах.
Дежа ву-то поредно...
подготвена бях, изпреварих,
ослепях преди да прогледна,
дали исках да видя?
Едва ли... едва ли!

Боговете пируват
в кортеж със богините,
нищо ново под старото слънце,
кратък стон от раздяла с оазиса
и ветровете ме носят отново -
този път над пустинята.
Събудих се.
Бях в „Плаза”,
леглото огромно ме стискаше,
сякаш отесняло, вехто елече,
на малката маса само смокините
напомняха предната вечер...

© Наталия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??