Aug 26, 2009, 11:55 PM
Смокини
Раздра се небето,
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето...
Потръпнах.
Дежа ву-то поредно...
подготвена бях, изпреварих,
ослепях преди да прогледна,
дали исках да видя?
Едва ли... едва ли!
Боговете пируват
в кортеж със богините,
нищо ново под старото слънце,
кратък стон от раздяла с оазиса
и ветровете ме носят отново -
този път над пустинята.
Събудих се.
Бях в „Плаза”,
леглото огромно ме стискаше,
сякаш отесняло, вехто елече,
на малката маса само смокините
напомняха предната вечер...
увисна на скучни парцали,
самотна светкавица
сеното на някой подпали
и Тор тресна с юмрук по полето...
Потръпнах.
Дежа ву-то поредно...
подготвена бях, изпреварих,
ослепях преди да прогледна,
дали исках да видя?
Едва ли... едва ли!
Боговете пируват
в кортеж със богините,
нищо ново под старото слънце,
кратък стон от раздяла с оазиса
и ветровете ме носят отново -
този път над пустинята.
Събудих се.
Бях в „Плаза”,
леглото огромно ме стискаше,
сякаш отесняло, вехто елече,
на малката маса само смокините
напомняха предната вечер...
© Наталия Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно...
-
Да бъда при теб беше удоволствие!
Наслада за душата! -
...!!!Поздравления!...
-
С всички!
-
експресивно и силно!
-
Имам чувството ,че е писано за по-малко от миг...
Оргинално и мъдро!!!
Поздрави и от мен!!! -
о, да!
-
браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Да, писано е само на един дъх и съм щастлива, че се усеща колко е непринудено, искерно и истинско. такава беше и емоцията, с която го писах.
Благодаря Ви!
Че Ви има!