Смут

12 ago 2020, 10:20

Poesía » Filosófica

723 1 2

Заглъхвам в този миг –

камбана без езиче.

Не е присъщо да замръквам

посред ден.

И тук съм, и не съм -

еднакво и различно е -

светулки бунят моя сън.

Какво пък толкова.

Отгоре и странично,

отвътре и отвън,

с мен и без теб,

редуват се на въртележка

/като изглед в призма/

неканените мисли

с лъх студен.

Не съм им господарка,

ще ги преповия,

с дъха си ще ги приютя

в най-ласкавата стая

и дано открия

рецепта за покой и тишина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.