Смут
Заглъхвам в този миг –
камбана без езиче.
Не е присъщо да замръквам
посред ден.
И тук съм, и не съм -
еднакво и различно е -
светулки бунят моя сън.
Какво пък толкова.
Отгоре и странично,
отвътре и отвън,
с мен и без теб,
редуват се на въртележка
/като изглед в призма/
неканените мисли
с лъх студен.
Не съм им господарка,
ще ги преповия,
с дъха си ще ги приютя
в най-ласкавата стая
и дано открия
рецепта за покой и тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
