15 ene 2010, 15:24

Смут и Надежда

  Poesía » Otra
846 0 1

Два пътя пред мене се вият,

къс и дълъг,

- по кой да вървя?

Две бури във мене бушуват,

вярвай-не вярвай,

- от коя да се скрия?

Бялата стряха

на бащин дом ме зове,

а котката вярна и стара,

на прага ме чака.

Ще дойде денят,

и пътя дълъг ще хвана,

с вяра у дома ще се върна,

мъж и деца да прегърна,

на майка и татко

на гроба цветя ще положа...

И пак ще слушам омайните песни

на пойните птички,

гнезда свили под моята стряха.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...