15 янв. 2010 г., 15:24

Смут и Надежда

848 0 1

Два пътя пред мене се вият,

къс и дълъг,

- по кой да вървя?

Две бури във мене бушуват,

вярвай-не вярвай,

- от коя да се скрия?

Бялата стряха

на бащин дом ме зове,

а котката вярна и стара,

на прага ме чака.

Ще дойде денят,

и пътя дълъг ще хвана,

с вяра у дома ще се върна,

мъж и деца да прегърна,

на майка и татко

на гроба цветя ще положа...

И пак ще слушам омайните песни

на пойните птички,

гнезда свили под моята стряха.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...