15 янв. 2010 г., 15:24

Смут и Надежда

843 0 1

Два пътя пред мене се вият,

къс и дълъг,

- по кой да вървя?

Две бури във мене бушуват,

вярвай-не вярвай,

- от коя да се скрия?

Бялата стряха

на бащин дом ме зове,

а котката вярна и стара,

на прага ме чака.

Ще дойде денят,

и пътя дълъг ще хвана,

с вяра у дома ще се върна,

мъж и деца да прегърна,

на майка и татко

на гроба цветя ще положа...

И пак ще слушам омайните песни

на пойните птички,

гнезда свили под моята стряха.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...