Смут и Надежда
840
0
1
Два пътя пред мене се вият,
къс и дълъг,
- по кой да вървя?
Две бури във мене бушуват,
вярвай-не вярвай,
- от коя да се скрия?
Бялата стряха
на бащин дом ме зове,
а котката вярна и стара,
на прага ме чака.
Ще дойде денят,
и пътя дълъг ще хвана,
с вяра у дома ще се върна,
мъж и деца да прегърна,
на майка и татко
на гроба цветя ще положа...
И пак ще слушам омайните песни
на пойните птички,
гнезда свили под моята стряха.
© Анка Александрова All rights reserved.
