27 sept 2017, 19:30  

Смях 

  Poesía » Otra
372 6 11

               Светъл смях долетя в утринта

               през прозореца мой отдалече.

               И погали ме сякаш с ръка,

               надежди той нови предрече.

 

               Заигра, като горска богиня

               по окъпан със сълзи килим.

               Затанцува в нощница синя

               и пропъди неволи и дим.

 

               До лицето ми тихо се спря,

               на леглото приседна щастлив.

               В мигом литна и силно запя

               във дует с папагала креслив.

 

               Този смях проехтял в утринта,

               тъй познат,тъй любим ми се струва.

               Ти го раждаш в твойта душа,

               ти го пращаш при мен да лудува.

 

               Пловдив

               26.09.2017г.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??