Sep 27, 2017, 7:30 PM  

Смях 

  Poetry » Other
375 6 11

               Светъл смях долетя в утринта

               през прозореца мой отдалече.

               И погали ме сякаш с ръка,

               надежди той нови предрече.

 

               Заигра, като горска богиня

               по окъпан със сълзи килим.

               Затанцува в нощница синя

               и пропъди неволи и дим.

 

               До лицето ми тихо се спря,

               на леглото приседна щастлив.

               В мигом литна и силно запя

               във дует с папагала креслив.

 

               Този смях проехтял в утринта,

               тъй познат,тъй любим ми се струва.

               Ти го раждаш в твойта душа,

               ти го пращаш при мен да лудува.

 

               Пловдив

               26.09.2017г.

© Хари Спасов All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??