Светъл смях долетя в утринта
през прозореца мой отдалече.
И погали ме сякаш с ръка,
надежди той нови предрече.
Заигра, като горска богиня
по окъпан със сълзи килим.
Затанцува в нощница синя
и пропъди неволи и дим.
До лицето ми тихо се спря,
на леглото приседна щастлив.
В мигом литна и силно запя
във дует с папагала креслив. ...