шанара (Диляна Неделчева)
222 126
15 feb 2009, 15:15

Смърт 

  Poesía » Del paisaje
914 0 3

Смърт


Смъртта обвита в черно одеало е,

скита след сенките черни на нощта.

Дебне като хищник зад всеки ъгъл,

всяко огледало за нещо е прозорец.

Можеш да се скриеш, но не и да избягаш...

Времето ти е скъпа като бисер, знам,

но удари ли часовникът, тя ще дойде.

Молбите напълно са излишна,

 дори на колене да паднеш.

Чуваш гласа й в предсмъртния си час:

„Простосмъртний, твърде си наивен.”

И очите си затваряш за последен път...

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ARTY - ако искаш да разбереш какво в действително чувствам прочети Последен стих и Нещо от произведенията ми. Това тук е просот нещо, което ми хрумна след като прочетох едно друго стихотворение за смъртата и това въобще не ми хареса. Помислих си, че мога да напиша нещо по-добро и мисля, че съм се справила.
  • Тъжно и мило.
  • Колкото и тъжно да звучи, смъртта е ново начало,но нека не идва сега!
    Успехи!
Propuestas
: ??:??