15 февр. 2009 г., 15:15

Смърт

1.3K 0 3

Смърт


Смъртта обвита в черно одеало е,

скита след сенките черни на нощта.

Дебне като хищник зад всеки ъгъл,

всяко огледало за нещо е прозорец.

Можеш да се скриеш, но не и да избягаш...

Времето ти е скъпа като бисер, знам,

но удари ли часовникът, тя ще дойде.

Молбите напълно са излишна,

 дори на колене да паднеш.

Чуваш гласа й в предсмъртния си час:

„Простосмъртний, твърде си наивен.”

И очите си затваряш за последен път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ARTY - ако искаш да разбереш какво в действително чувствам прочети Последен стих и Нещо от произведенията ми. Това тук е просот нещо, което ми хрумна след като прочетох едно друго стихотворение за смъртата и това въобще не ми хареса. Помислих си, че мога да напиша нещо по-добро и мисля, че съм се справила.
  • Тъжно и мило.
  • Колкото и тъжно да звучи, смъртта е ново начало,но нека не идва сега!
    Успехи!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...