15 февр. 2009 г., 15:15

Смърт

1.3K 0 3

Смърт


Смъртта обвита в черно одеало е,

скита след сенките черни на нощта.

Дебне като хищник зад всеки ъгъл,

всяко огледало за нещо е прозорец.

Можеш да се скриеш, но не и да избягаш...

Времето ти е скъпа като бисер, знам,

но удари ли часовникът, тя ще дойде.

Молбите напълно са излишна,

 дори на колене да паднеш.

Чуваш гласа й в предсмъртния си час:

„Простосмъртний, твърде си наивен.”

И очите си затваряш за последен път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ARTY - ако искаш да разбереш какво в действително чувствам прочети Последен стих и Нещо от произведенията ми. Това тук е просот нещо, което ми хрумна след като прочетох едно друго стихотворение за смъртата и това въобще не ми хареса. Помислих си, че мога да напиша нещо по-добро и мисля, че съм се справила.
  • Тъжно и мило.
  • Колкото и тъжно да звучи, смъртта е ново начало,но нека не идва сега!
    Успехи!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...