15.02.2009 г., 15:15

Смърт

1.3K 0 3

Смърт


Смъртта обвита в черно одеало е,

скита след сенките черни на нощта.

Дебне като хищник зад всеки ъгъл,

всяко огледало за нещо е прозорец.

Можеш да се скриеш, но не и да избягаш...

Времето ти е скъпа като бисер, знам,

но удари ли часовникът, тя ще дойде.

Молбите напълно са излишна,

 дори на колене да паднеш.

Чуваш гласа й в предсмъртния си час:

„Простосмъртний, твърде си наивен.”

И очите си затваряш за последен път...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ARTY - ако искаш да разбереш какво в действително чувствам прочети Последен стих и Нещо от произведенията ми. Това тук е просот нещо, което ми хрумна след като прочетох едно друго стихотворение за смъртата и това въобще не ми хареса. Помислих си, че мога да напиша нещо по-добро и мисля, че съм се справила.
  • Тъжно и мило.
  • Колкото и тъжно да звучи, смъртта е ново начало,но нека не идва сега!
    Успехи!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...