Смърт
Смъртта обвита в черно одеало е,
скита след сенките черни на нощта.
Дебне като хищник зад всеки ъгъл,
всяко огледало за нещо е прозорец.
Можеш да се скриеш, но не и да избягаш...
Времето ти е скъпа като бисер, знам,
но удари ли часовникът, тя ще дойде.
Молбите напълно са излишна,
дори на колене да паднеш.
Чуваш гласа й в предсмъртния си час:
„Простосмъртний, твърде си наивен.” ...