30 mar 2012, 22:03

Смърт ІІІ

  Poesía
1.5K 0 6

     

                      "Научи ме, Господи велик,

                        да живея като всички хора."

                                              Атанас Далчев

 

Без спомени и тъжни мечти,

без светли слънца и луни,

с мъртви, тъмни звезди,

деня си чакам да възкръсне.

 

Сякаш съм сама на този свят,

в мен земетръси и вулкани,

тъй ме боли и буйно гори

Вселена-бездна в душата.

 

Бяла съм, почти като сняг,

в черна вода отразена,

как искам да се науча

да живея, преди да умра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айше Рубева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...