"Научи ме, Господи велик,
да живея като всички хора."
Атанас Далчев
Без спомени и тъжни мечти,
без светли слънца и луни,
с мъртви, тъмни звезди,
деня си чакам да възкръсне.
Сякаш съм сама на този свят,
в мен земетръси и вулкани,
тъй ме боли и буйно гори
Вселена-бездна в душата.
Бяла съм, почти като сняг,
в черна вода отразена,
как искам да се науча
да живея, преди да умра.
© Айше Рубева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
