14 may 2007, 10:12

Смърт-Спасение

  Poesía
743 0 1

Камбанен звън - градът застива,
стопяват се усмивките от хорските усти
и знаят, че някой бавно си отива,
края на живота, край на всичките мечти.


Но може би, когато всичко свърши,
човек отива на място по-добро,
но реалността е тъжна и горчива,
роднини, наобиколили смъртното легло.


Понасят тленните останки
опечалени хора в черни облекла,
жена красива, като младичка фиданка
ридае безутешно, защото е останала сама.


Животът във града обаче продължава,
вървейки в сивия си коловоз
и някой даже може да се радва,
смъртта - спасение от ежедневния тормоз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...