14 мая 2007 г., 10:12

Смърт-Спасение

745 0 1

Камбанен звън - градът застива,
стопяват се усмивките от хорските усти
и знаят, че някой бавно си отива,
края на живота, край на всичките мечти.


Но може би, когато всичко свърши,
човек отива на място по-добро,
но реалността е тъжна и горчива,
роднини, наобиколили смъртното легло.


Понасят тленните останки
опечалени хора в черни облекла,
жена красива, като младичка фиданка
ридае безутешно, защото е останала сама.


Животът във града обаче продължава,
вървейки в сивия си коловоз
и някой даже може да се радва,
смъртта - спасение от ежедневния тормоз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Адамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...