14 мая 2007 г., 10:12

Смърт-Спасение

746 0 1

Камбанен звън - градът застива,
стопяват се усмивките от хорските усти
и знаят, че някой бавно си отива,
края на живота, край на всичките мечти.


Но може би, когато всичко свърши,
човек отива на място по-добро,
но реалността е тъжна и горчива,
роднини, наобиколили смъртното легло.


Понасят тленните останки
опечалени хора в черни облекла,
жена красива, като младичка фиданка
ридае безутешно, защото е останала сама.


Животът във града обаче продължава,
вървейки в сивия си коловоз
и някой даже може да се радва,
смъртта - спасение от ежедневния тормоз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Адамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...