14.05.2007 г., 10:12

Смърт-Спасение

741 0 1

Камбанен звън - градът застива,
стопяват се усмивките от хорските усти
и знаят, че някой бавно си отива,
края на живота, край на всичките мечти.


Но може би, когато всичко свърши,
човек отива на място по-добро,
но реалността е тъжна и горчива,
роднини, наобиколили смъртното легло.


Понасят тленните останки
опечалени хора в черни облекла,
жена красива, като младичка фиданка
ридае безутешно, защото е останала сама.


Животът във града обаче продължава,
вървейки в сивия си коловоз
и някой даже може да се радва,
смъртта - спасение от ежедневния тормоз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Адамов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...