May 14, 2007, 10:12 AM

Смърт-Спасение

  Poetry
742 0 1

Камбанен звън - градът застива,
стопяват се усмивките от хорските усти
и знаят, че някой бавно си отива,
края на живота, край на всичките мечти.


Но може би, когато всичко свърши,
човек отива на място по-добро,
но реалността е тъжна и горчива,
роднини, наобиколили смъртното легло.


Понасят тленните останки
опечалени хора в черни облекла,
жена красива, като младичка фиданка
ридае безутешно, защото е останала сама.


Животът във града обаче продължава,
вървейки в сивия си коловоз
и някой даже може да се радва,
смъртта - спасение от ежедневния тормоз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Адамов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...