17 ago 2008, 22:42

Смъртен грях

1.8K 0 29
 

В ръцете ми оставаш бездиханна.

Любих ли те? Или пък летях?

Късове от рая ли откраднах?

Сънувах ли? На себе си ли бях?

Но усещам още теб в ръцете -

потна, лепкава любов,

крехко, сгушено във мене цвете

с аромат на обич, на живот.

 

Любих ли те? Или пък летях?

В теб ли бях така навътре?

В теб ли ненаситен грях

за два живота си откъснах?

Но усещам още теб в сърце,

как с любов ме разширяваш

и ако за прегрешения се мре,

то за този грях си заслужава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...