Смъртен грях
В ръцете ми оставаш бездиханна.
Любих ли те? Или пък летях?
Късове от рая ли откраднах?
Сънувах ли? На себе си ли бях?
Но усещам още теб в ръцете -
потна, лепкава любов,
крехко, сгушено във мене цвете
с аромат на обич, на живот.
Любих ли те? Или пък летях?
В теб ли бях така навътре?
В теб ли ненаситен грях
за два живота си откъснах?
Но усещам още теб в сърце,
как с любов ме разширяваш
и ако за прегрешения се мре,
то за този грях си заслужава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
