В ръцете ми оставаш бездиханна.
Любих ли те? Или пък летях?
Късове от рая ли откраднах?
Сънувах ли? На себе си ли бях?
Но усещам още теб в ръцете -
потна, лепкава любов,
крехко, сгушено във мене цвете
с аромат на обич, на живот.
Любих ли те? Или пък летях?
В теб ли бях така навътре?
В теб ли ненаситен грях
за два живота си откъснах?
Но усещам още теб в сърце,
как с любов ме разширяваш
и ако за прегрешения се мре,
то за този грях си заслужава.
© Деян Димитров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
