13 mar 2005, 15:30

Смъртна Елегия 1

  Poesía
1.5K 0 3

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наивно в смисъл, че не бива да се стига до там, може би. Но си го пресъздала много точно и мисля, че много хора са преживели подобни неща. Наистина пишеш страхотно!
  • благодаря благодаря амиии да може би думите са наивни но незнам по какъв друг начин да пресъздада цялата болка в мен
  • Много смелост има в твоите думи, но са някак малко наивни. Има една мисъл, която страшно много харесвам: "Черпя сили от болката и тъгата. Всеки път, когато умирам се научавам да живея отново." Мисля, че ще я разбереш точно така както аз я разбирам. Стихчето ти е супер и ти пиша 6

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...