13 мар. 2005 г., 15:30

Смъртна Елегия 1

1.5K 0 3

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наивно в смисъл, че не бива да се стига до там, може би. Но си го пресъздала много точно и мисля, че много хора са преживели подобни неща. Наистина пишеш страхотно!
  • благодаря благодаря амиии да може би думите са наивни но незнам по какъв друг начин да пресъздада цялата болка в мен
  • Много смелост има в твоите думи, но са някак малко наивни. Има една мисъл, която страшно много харесвам: "Черпя сили от болката и тъгата. Всеки път, когато умирам се научавам да живея отново." Мисля, че ще я разбереш точно така както аз я разбирам. Стихчето ти е супер и ти пиша 6

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...