13.03.2005 г., 15:30

Смъртна Елегия 1

1.5K 0 3

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наивно в смисъл, че не бива да се стига до там, може би. Но си го пресъздала много точно и мисля, че много хора са преживели подобни неща. Наистина пишеш страхотно!
  • благодаря благодаря амиии да може би думите са наивни но незнам по какъв друг начин да пресъздада цялата болка в мен
  • Много смелост има в твоите думи, но са някак малко наивни. Има една мисъл, която страшно много харесвам: "Черпя сили от болката и тъгата. Всеки път, когато умирам се научавам да живея отново." Мисля, че ще я разбереш точно така както аз я разбирам. Стихчето ти е супер и ти пиша 6

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...