13.03.2005 г., 15:30

Смъртна Елегия 1

1.5K 0 3

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наивно в смисъл, че не бива да се стига до там, може би. Но си го пресъздала много точно и мисля, че много хора са преживели подобни неща. Наистина пишеш страхотно!
  • благодаря благодаря амиии да може би думите са наивни но незнам по какъв друг начин да пресъздада цялата болка в мен
  • Много смелост има в твоите думи, но са някак малко наивни. Има една мисъл, която страшно много харесвам: "Черпя сили от болката и тъгата. Всеки път, когато умирам се научавам да живея отново." Мисля, че ще я разбереш точно така както аз я разбирам. Стихчето ти е супер и ти пиша 6

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...