18 abr 2012, 14:43

Смъртно

  Poesía » Otra
1K 0 0

Нещо грачи пред вратата,

май е гарга, но не знам.

Вятър духа, сякаш от земята,

на кръв мирише – пълна смрад.

 

Портата от бяла е червена,

скоро е боядисвана, личи.

Плач се чува, както и сумтене,

някой спрял е тук да осмърти.

 

И вратата се отваря,

влиза гаргата със взлом.

Черна, грачи, сякаш знае,

празник е в отвъдното, голям купон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© pisanonqkudeneshto Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...