4 abr 2005, 23:21

Смъртта дойде

  Poesía
2K 0 3

Смъртта дойде,  без дори да попита.
Взе живот, който не беше готов.
Взе душа, която не биваше да отлита.
Дори не я попита за последният й зов.
Смъртта дойде без прдупреждение.
Открадна на мнозина надеждата.
Не поиска от никого мнение.
Сбогуването отне ни с измамата.
Смъртта дойде неочаквано.
Излъга ни пак без причина.
Животът е бил незабелязано
разбит от близо година...
Смъртта дойде да те вземе,
но не бой се, ще се молим за теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Лалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих. Тежък... много тежък. Но не е важно как и кога умира човек, а как е живял. Смятам, че не трябва да мислим за смъртта, а да се борим за живота. А който е отнела смъртта остава да живее докато има кой да си спомня за него. Много ми е близко, това което си написала. Поздрави!
  • Благодаря... а за поводът - посветено е, но времето лекува
  • Много е добро, като се изключи поводът. Моят отговор е по-горе.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...