4 abr 2005, 23:21

Смъртта дойде

  Poesía
2K 0 3

Смъртта дойде,  без дори да попита.
Взе живот, който не беше готов.
Взе душа, която не биваше да отлита.
Дори не я попита за последният й зов.
Смъртта дойде без прдупреждение.
Открадна на мнозина надеждата.
Не поиска от никого мнение.
Сбогуването отне ни с измамата.
Смъртта дойде неочаквано.
Излъга ни пак без причина.
Животът е бил незабелязано
разбит от близо година...
Смъртта дойде да те вземе,
но не бой се, ще се молим за теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Лалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих. Тежък... много тежък. Но не е важно как и кога умира човек, а как е живял. Смятам, че не трябва да мислим за смъртта, а да се борим за живота. А който е отнела смъртта остава да живее докато има кой да си спомня за него. Много ми е близко, това което си написала. Поздрави!
  • Благодаря... а за поводът - посветено е, но времето лекува
  • Много е добро, като се изключи поводът. Моят отговор е по-горе.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...