Apr 4, 2005, 11:21 PM

Смъртта дойде

  Poetry
2K 0 3

Смъртта дойде,  без дори да попита.
Взе живот, който не беше готов.
Взе душа, която не биваше да отлита.
Дори не я попита за последният й зов.
Смъртта дойде без прдупреждение.
Открадна на мнозина надеждата.
Не поиска от никого мнение.
Сбогуването отне ни с измамата.
Смъртта дойде неочаквано.
Излъга ни пак без причина.
Животът е бил незабелязано
разбит от близо година...
Смъртта дойде да те вземе,
но не бой се, ще се молим за теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Лалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих. Тежък... много тежък. Но не е важно как и кога умира човек, а как е живял. Смятам, че не трябва да мислим за смъртта, а да се борим за живота. А който е отнела смъртта остава да живее докато има кой да си спомня за него. Много ми е близко, това което си написала. Поздрави!
  • Благодаря... а за поводът - посветено е, но времето лекува
  • Много е добро, като се изключи поводът. Моят отговор е по-горе.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...