Apr 4, 2005, 11:21 PM

Смъртта дойде

  Poetry
2K 0 3

Смъртта дойде,  без дори да попита.
Взе живот, който не беше готов.
Взе душа, която не биваше да отлита.
Дори не я попита за последният й зов.
Смъртта дойде без прдупреждение.
Открадна на мнозина надеждата.
Не поиска от никого мнение.
Сбогуването отне ни с измамата.
Смъртта дойде неочаквано.
Излъга ни пак без причина.
Животът е бил незабелязано
разбит от близо година...
Смъртта дойде да те вземе,
но не бой се, ще се молим за теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Лалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих. Тежък... много тежък. Но не е важно как и кога умира човек, а как е живял. Смятам, че не трябва да мислим за смъртта, а да се борим за живота. А който е отнела смъртта остава да живее докато има кой да си спомня за него. Много ми е близко, това което си написала. Поздрави!
  • Благодаря... а за поводът - посветено е, но времето лекува
  • Много е добро, като се изключи поводът. Моят отговор е по-горе.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...