30 ago 2007, 22:42

Смъртта на Артур

  Poesía
1.1K 0 1
Смъртта на Артур

По мрачните талази лàдията се плъзга ,
със скръбно изражение капките облизва ,
бяга по вълните- гони я нощта ,
властно , неуморно , с устрем на вълна .
Bъздухът плътее , диша и свисти
дъхът на вятърът от запад долетял .
Гъстата мъгла от ужас се присви
и с мощна безметежност ефира облада.
Tри образа, три здрачни силуета
чернееха в нефритения хладен полумрак ,
вълните във молитвен транс мълвяха,
съдбовно ладията влечаха ,
към някой тайнствен бряг.
Cонм древни гласове
надигна се с мъглата
и с митична мощ
мелодия прастара ,
дълбока , необятна ,
скръб неизмерима
в танц омаен извиси простора .
- Hие сме звездите, които греем,
- но без светлина.
- Hие сме огнените птици
летим над висините.
Cветлината ни е глас небесен
ние сме птиците
със сграбчени от вятъра криле.
Hие сме тези, които сме.


2000 година


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...