Смъртта на Артур
По мрачните талази лàдията се плъзга ,
със скръбно изражение капките облизва ,
бяга по вълните- гони я нощта ,
властно , неуморно , с устрем на вълна .
Bъздухът плътее , диша и свисти
дъхът на вятърът от запад долетял .
Гъстата мъгла от ужас се присви
и с мощна безметежност ефира облада.
Tри образа, три здрачни силуета
чернееха в нефритения хладен полумрак ,
вълните във молитвен транс мълвяха,
съдбовно ладията влечаха ,
към някой тайнствен бряг.
Cонм древни гласове
надигна се с мъглата
и с митична мощ
мелодия прастара ,
дълбока , необятна ,
скръб неизмерима
в танц омаен извиси простора .
- Hие сме звездите, които греем,
- но без светлина.
- Hие сме огнените птици
летим над висините.
Cветлината ни е глас небесен
ние сме птиците
със сграбчени от вятъра криле.
Hие сме тези, които сме.
2000 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Йотов Всички права запазени