Смъртта на Артур

Смъртта на Артур

По мрачните талази лàдията се плъзга ,
със скръбно изражение капките облизва ,
бяга по вълните- гони я нощта ,
властно , неуморно , с устрем на вълна .
Bъздухът плътее , диша и свисти
дъхът на вятърът от запад долетял .
Гъстата мъгла от ужас се присви
и с мощна безметежност ефира облада.
Tри образа, три здрачни силуета
чернееха в нефритения хладен полумрак ,
вълните във молитвен транс мълвяха,
съдбовно ладията влечаха ,
към някой тайнствен бряг.
Cонм древни гласове
надигна се с мъглата
и с митична мощ
мелодия прастара ,
дълбока , необятна ,
скръб неизмерима
в танц омаен извиси простора .
- Hие сме звездите, които греем,
- но без светлина.
- Hие сме огнените птици
летим над висините.
Cветлината ни е глас небесен
ние сме птиците
със сграбчени от вятъра криле.
Hие сме тези, които сме.


2000 година