Смъртта на Артур
По мрачните талази лàдията се плъзга ,
със скръбно изражение капките облизва ,
бяга по вълните- гони я нощта ,
властно , неуморно , с устрем на вълна .
Bъздухът плътее , диша и свисти
дъхът на вятърът от запад долетял .
Гъстата мъгла от ужас се присви
и с мощна безметежност ефира облада.
Tри образа, три здрачни силуета
чернееха в нефритения хладен полумрак ,
вълните във молитвен транс мълвяха, ...