Смъртта на деня
Смъртта на деня
Денят умря,
бе погребан още през следобеда.
Аз бях на траурната церемония,
облечен в черно, с очила картонени,
предназначени за наблюдение
на слънчевото затъмнение.
Лъчите ми не пречеха.
Те светеха като за публика от слепи.
Но гостите наоколо, тълпа идиоти,
вкупом възхитени викаха уаaу.
Абстрахирах се,
отвъд ухо надал,
и чух във вселената далече,
Сириус звездата куче да вие жално ауyу.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ендо Браунстоун Todos los derechos reservados
