Смъртта на деня

13 nov 2011, 13:41

Poesía » Otra

488 0 1

Смъртта на деня

Денят умря,
бе погребан още през следобеда.
Аз бях на траурната церемония,
облечен в черно, с очила картонени,
предназначени за наблюдение
на слънчевото затъмнение.
Лъчите ми не пречеха.
Те светеха като за публика от слепи.

Но гостите наоколо, тълпа идиоти,
вкупом възхитени викаха уаaу.
Абстрахирах се,
отвъд ухо надал,
и чух във вселената далече,
Сириус звездата куче да вие жално ауyу.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2011-11-13T15:43:58+02:00

Странни метафори, космогонична идея си вложил в тези стихове, поете! Поздрав!