Смъртта на деня

13.11.2011 г., 13:41 ч.

Поезия » Друга

487 0 1

Смъртта на деня

Денят умря,
бе погребан още през следобеда.
Аз бях на траурната церемония,
облечен в черно, с очила картонени,
предназначени за наблюдение
на слънчевото затъмнение.
Лъчите ми не пречеха.
Те светеха като за публика от слепи.

Но гостите наоколо, тълпа идиоти,
вкупом възхитени викаха уаaу.
Абстрахирах се,
отвъд ухо надал,
и чух във вселената далече,
Сириус звездата куче да вие жално ауyу.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2011-11-13T15:43:58+02:00

Странни метафори, космогонична идея си вложил в тези стихове, поете! Поздрав!