Смъртта на деня
Смъртта на деня
Денят умря,
бе погребан още през следобеда.
Аз бях на траурната церемония,
облечен в черно, с очила картонени,
предназначени за наблюдение
на слънчевото затъмнение.
Лъчите ми не пречеха.
Те светеха като за публика от слепи.
Но гостите наоколо, тълпа идиоти,
вкупом възхитени викаха уаaу.
Абстрахирах се,
отвъд ухо надал,
и чух във вселената далече,
Сириус звездата куче да вие жално ауyу.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ендо Браунстоун Всички права запазени
