Смъртта на деня

Nov 13, 2011, 1:41 PM

Poetry » Other

490 0 1

Смъртта на деня

Денят умря,
бе погребан още през следобеда.
Аз бях на траурната церемония,
облечен в черно, с очила картонени,
предназначени за наблюдение
на слънчевото затъмнение.
Лъчите ми не пречеха.
Те светеха като за публика от слепи.

Но гостите наоколо, тълпа идиоти,
вкупом възхитени викаха уаaу.
Абстрахирах се,
отвъд ухо надал,
и чух във вселената далече,
Сириус звездата куче да вие жално ауyу.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2011-11-13T15:43:58+02:00

Странни метафори, космогонична идея си вложил в тези стихове, поете! Поздрав!

Смъртта на деня

Свързани произведения

Comments

Random works