14 sept 2012, 20:55

Смъртта на една душа

  Poesía » Otra
887 0 1

По лицето стича се сълза след сълза,
в душата умира последна мечта,
в сърцето догаря на пепел любов,

един свят изгубва отново живот.

Сълзите тъжни падат в нощта,
глава навел си вън на дъжда,
болката в тебе е жива до днес,
на този, що ранил те е, не му прави чест.

Поетът отново рисува твоя портрет - 
спрял да обича и мрази наред,
изгубил надежда и вяра в света,
скита там нощем, изгубил съня.

А Ангели в Рая тъжно пеят в нощта,
оплакват на гроба твойта душа,
а ти, безпризорен, със мъка проклет,
във Ада мрачен търсиш просто лек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...