14 sept 2012, 20:55

Смъртта на една душа

  Poesía » Otra
889 0 1

По лицето стича се сълза след сълза,
в душата умира последна мечта,
в сърцето догаря на пепел любов,

един свят изгубва отново живот.

Сълзите тъжни падат в нощта,
глава навел си вън на дъжда,
болката в тебе е жива до днес,
на този, що ранил те е, не му прави чест.

Поетът отново рисува твоя портрет - 
спрял да обича и мрази наред,
изгубил надежда и вяра в света,
скита там нощем, изгубил съня.

А Ангели в Рая тъжно пеят в нощта,
оплакват на гроба твойта душа,
а ти, безпризорен, със мъка проклет,
във Ада мрачен търсиш просто лек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...