Смъртта на една душа
893
0
1
По лицето стича се сълза след сълза,
в душата умира последна мечта,
в сърцето догаря на пепел любов,
Сълзите тъжни падат в нощта,
глава навел си вън на дъжда,
болката в тебе е жива до днес,
на този, що ранил те е, не му прави чест.
Поетът отново рисува твоя портрет -
спрял да обича и мрази наред,
изгубил надежда и вяра в света,
скита там нощем, изгубил съня.
А Ангели в Рая тъжно пеят в нощта,
оплакват на гроба твойта душа,
а ти, безпризорен, със мъка проклет,
във Ада мрачен търсиш просто лек!
© Дарк Стефанова All rights reserved.
