14 nov 2005, 23:54

Смъртта на любовта

  Poesía
1K 0 0

СМЪРТТА НА ЛЮБОВТА


Студени пръсти 
Шарят...
Търсят себе  си
сред отломките 
на личния живот
в оръфаните албуми
сред прахта на спомените.


Студени пръсти
като на мъртвец
греят се...
Върху фотоси
на фокус там
... е любовта
Солена, топла роса
мокри дланите,
попива върху спомените
сякаш да ги съживи.
Капки като лупи
увеличават образи.
Кривящи се контури
сливат се... и се раздалечават
като в огледална стая.


Студени пръсти
галят восъчни фигури
изваяни насила.
Проекция на любовта
като в романтичен филм...
Нещо вече мъртво
завръща се в съзнанието...


Студени пръсти
уморено подпират челото,
където дори маловажни спомени,
изтупани от нафталина,
разхождат се най-важно.
Дразнят хипоталамуса.
Пълнят кладенците на съзерцанието.


Любовен реотан
изпепелява пръстите.
Овъглени спомени от случки,
изгорени като в камина снимки
засипват с пепел сърцето.
Запушват камери и клапи.
Пълнят ведрата с роса...
Заливат мъртвата душа...
Бетонират смъртта на любовта...  



Мартин Деспотов                08.10.2004.



                         

   
                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Деспотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....